Това е един от начините да опиша света, който познавам, без думи — такъв какъвто го виждам, какъвто го усещам. Какъвто искам да е той. Като пресътворена идеализирана представа за вселената. И за нас — като микровселена. Като ярка искра, част от фракталната решетка на Творението. Спомен от реален сън, обагрен от радостта на очите.
Всяка снимка е един застинал миг от чувства и спомени, които носят ехото на звънчето „тук и сега“. Те (снимките) ни позволяват да прекрачим границите на света, какъвто го познаваме. Всеки дръзнал да прогледне по този начин се озовава стъпил на Пътя. А той е трасиран от спиралата на себепознанието. И е безкраен! Там пространство и време са понятия илюзорни и единствените граници са тези на въображението и мечтите.
Определям себе си като търсач на вълшебните моменти на запечатването красотата на гледки под формата на лееща се светлина, уловена жадно от обектива и изтъкана от сензора като пъстра черга, която носи чара на дъгата. :)